Пловдивското село Гълъбово е едно от популярните в тази област, като има още едно населено място със същото име на територията на страната. Само четиринадесет км делят селото от втория по големина български град, а то е разположено в пределите на планината Родопи. Белащица и Браниполе са два от възможните маршрута, благодарение на които става възможно стигането на селото. Освен тази опция, пътуващите биха могли да изберат и Марково. Не на последно място, за шофьорите е добра възможност да минат по асфалтирания път през Куклен. Той води и до известния Кукленски манастир, така че пътуването може да се съчетае и с малко туризъм. В миналото тук е имало историческо кале, нещо характерно за много други места в страната. Сега тази местност носи името Градището – нещо също обичайно срещано. Средните стойности на надморската височина тук са около 670 метра, а по последни данни на преброяването в селото живеят 435 души.
В Гълъбово местните жители очакват с нетърпение единствения по-значим през годината празник – селският събор. Преди обаче да се стигне до събора, е необходимо да се отбележи един факт. На същата дата се прави курбан за здраве и едва тогава събитието прераства в селски сбор, а точната дата е Илинден. По традиция тя се отбелязва в началото на летния месец август и е свързана с въстанието, останало в историята като Илинденско – преображенското. То избухва в началото на двадесети век и има за цел да доведе до окончателното освобождение на македонската област от османско робство. Както обаче е известно, то не успява да постигне целите си и в резултат на това освобождението за тези хора идва едва през 1913-та година. Единственият православен храм в селото е кръстен на светеца Архангел Михаил, чийто ден църквата отбелязва през месец ноември. Тогава – на осмото число от месеца – имен ден празнуват хора с имената Рангел, Ангел, Михаил, Милка и Милкана. През 1865-та храмът е окончателно изграден, а в тази инициатива взимат участие всички хора от селото. Най-съществен принос оказва родът Арнаудови, вероятно защото предоставят по-голямата част от финансовите средства. Иначе в непосредствена близост до населеното място има общо девет параклиса.
Те обграждат Гълъбово в кръг, а не е известно дали всички могат свободно да се посещават или до един са затворени и днес имат характер по-скоро на местни забележителности. Една от най-интересните легенди е свързана с върлуването на изключително тежка болест. Тогава една от възрастните жителки получава видение насън как може да избави себе си и останалите от сполетялото ги тежко бреме. Съгласно инструкциите от съня, са изградени девет параклиса в кръг. Светците Георги и Петка са избрани са патрони на параклисите, като именно до параклисът и на двамата има и аязмо с лековита вода. То носи същото име като на двамата светци, но не бива да забравяме включването в патронния списък името на Илия. Димитър и Божик са други от имената, а освен това и св. Неделя и Богородица. Последни от общо деветте имена са светците Никола и Влас, последният от който днес носи името на български черноморски курорт.
